Европейски избори6 - 9 юни 2024 г.

Как се гарантират свободни и честни европейски избори?

Свободните и честни избори са в основата на демократичния процес. Гласоподавателите трябва да могат да правят своя избор без намеса и манипулиране. Ето защо държавите от ЕС и институциите на ЕС са въвели няколко мерки за предотвратяване на злонамерена намеса, дезинформация, кибератаки и нарушения на сигурността на данните по време на европейските избори.

Националните избирателни органи работят, за да гарантират, че изборите за Европейски парламент се провеждат честно, без намеса и без манипулиране. Те правят това в съответствие с европейското и националното право и с подкрепата на европейските институции.

Тази работа включва защита на изборите срещу потенциални опити за манипулиране на информация, кибератаки, нарушения на сигурността на данните и хибридни заплахи.

Когато гражданите гласуват на европейските избори, в отделните държави начините за гласуване се различават. В някои държави гражданите гласуват с бюлетини, а в други те могат да гласуват и по електронен път или онлайн.

Независимо от начина на гласуване, съществуват установени практики за двойна проверка на преброяването на бюлетините. Въведени са и национални системи за докладване, проверка и коригиране на евентуални технически грешки, тъй като при всички избори е възможно да възникнат малки нередности и човешки грешки.

Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите обединява органите на държавите членки, отговарящи за изборите. Тук можете да намерите органите във Вашата страна, които са отговорни да гарантират почтеността на изборите: Австрия, Белгия, България, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Италия](https://dait.interno.gov.it/elezioni), Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Унгария, Финландия, Франция, Германия, Хърватия, Чешка република, Швеция.
Адресът е копиран във Вашия клипборд.
Отделните държави от ЕС гарантират киберсигурността на европейските избори.

Те защитават свързаните с изборите мрежи и информационни системи, както и техните потребители, от киберзаплахи, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху тях, върху изборния процес и върху гласоподавателите. Пример за такива заплахи са хакерските атаки или кибератаките.

Преди провеждане на европейски избори държавите от ЕС си сътрудничат, за да се подготвят за потенциални киберзаплахи. Помагат им институции, органи и агенции на ЕС, например Агенцията на ЕС за киберсигурност или Службата за киберсигурност за институциите, органите и агенциите на Съюза.
Адресът е копиран във Вашия клипборд.
Да се организират безопасни избори означава да се обработват лични данни, например име, адрес, дата на раждане или идентификационен номер на гласоподавателите.

Националните избирателни органи следват правилата на ЕС и националните правила, за да гарантират високо равнище на защита на данните по време на европейските избори. Това включва защита на личните данни срещу неразрешено или незаконно обработване и случайна загуба.

Намерете органа във Вашата страна, който контролира защитата на данните.
Адресът е копиран във Вашия клипборд.
Дезинформацията е съдържание, което е умишлено манипулирано и разпространявано с цел да се заблуди или подведе аудитория, за да се постигнат определени стратегически, политически или икономически цели. Това би могло например да подкопае доверието в демократичните институции, процеси или избори и да повлияе на изборните резултати.

Не е необходимо дезинформацията да бъде напълно фалшива или изфабрикувана. Манипулирането може да приеме много форми. Често то представя информация или съдържание без контекст, с подвеждащо заглавие или снимка, или представя вярно съдържание като нещо, което не е.
Адресът е копиран във Вашия клипборд.
Дезинформацията може да бъде заплаха за обществото, тъй като може да подкопае демокрацията, да наруши демократичния дебат, да поляризира обществото и да затрудни гражданите да направят демократичен избор без намеса и манипулиране.
Адресът е копиран във Вашия клипборд.
Направете крачка назад и помислете, преди да споделите! Дезинформацията се подхранва от хора, които прибързано натискат бутона „харесва ми“ или „сподели“ – може би без дори да са прочели какво ще споделят.

Често се използват следните техники, които подтикват към споделяне на дезинформация:
- съдържанието поражда силни чувства – например гняв, възмущение, страх или алчност;
- съдържанието силно поляризира;
- съдържанието изглежда „твърде хубаво или твърде лошо, за да бъде истина“.
За полезни съвети вижте информационния документ „Как да разпознаем фалшивите новини“.
Адресът е копиран във Вашия клипборд.
Европейските институции, гражданското общество и други страни работят по няколко начина за борба с дезинформацията. Научете повече тук:
- Уебсайт на Европейския парламент относно дезинформацията
- Уебсайт на Европейската комисия за дезинформацията
- Уебсайт на Европейската служба за външна дейност относно дезинформацията
- Уебсайт на Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство EUvsDisinfo
- Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) обединява проверители на факти, експерти по медийна грамотност и научни изследователи, за да анализира дезинформацията и да води борба с нея. EDMO разполага с центрове, обхващащи всички държави от ЕС
- Списък на националните проверители на факти: Европейска мрежа от стандарти за проверка на фактите (EFCSN)
Адресът е копиран във Вашия клипборд.

Как се гарантират свободни и честни европейски избори?

Кой гарантира свободните и честни избори за Европейски парламент?

Как се гарантира киберсигурността на изборите?

Как се гарантира защитата на данните по време на изборите?

Какво представлява дезинформацията?

Защо трябва да се борим с дезинформацията преди европейските избори?

Какво мога да направя, за да помогна за борбата с дезинформацията?

Къде мога да науча повече за дезинформацията?