След изборите

Депутатите ще изберат нов председател на Европейския парламент, заместник-председатели и квестори и ще вземат важни решения за организацията на работата си – например, колко депутати ще членуват във всяка парламентарна комисия.

Изборът на нов председател на Европейския парламент е първата задача на депутатите, когато те ще се съберат за пленарната сесия през юли.

Председателят на Парламента се избира за срок от две години и половина, т.е. за половината от парламентарния мандат. Даден депутат може да заема поста повече от веднъж.

Номинации могат да бъдат издигани или от политическа група, или от група от депутати, наброяваща поне една двадесета от целия състав на Парламента (36 депутати).

Гласуването е тайно. Кандидатът, който получи абсолютно мнозинство от подадените гласове, става председател.

Ако нито един от кандидатите не получи абсолютно мнозинство след три тура на гласуване, в четвъртия депутатите избират между двамата водещи кандидати в третия тур.

След избирането на председател на институцията Парламентът пристъпва към избора на 14 заместник-председатели, а след това и на петима квестори.

Заместник-председателите и квесторите се избират за две години и половина, точно както и председателят на Парламента.

Номинации за заместник-председатели могат да бъдат издигани или от политическа група, или от група депутати, наброяваща поне една двадесета от целия състав на Парламента (36 депутати).

Гласуването е тайно и се провежда едновременно за всички кандидати. Всеки депутат може да подаде толкова гласа, колкото са свободните постове. Кандидатите, които получат абсолютно мнозинство от подадените гласове, се избират по реда на получените гласове. Ако в първия тур са избрани по-малко от 14 кандидати, се провежда втори тур на гласуването при същите условия.

Ако се налага провеждането на трети тур, онези кандидати, които получат най-много гласове, заемат останалите свободни постове.

Петимата квестори се избират по същата процедура.

По време на първата пленарна сесия депутатите ще вземат решение за броя на членовете на всяка парламентарна комисия.

Политическите групи след това решават кой депутат в коя комисия ще бъде пълноправен член или заместник. Разпределението на местата в комисиите по политически групи отразява разпределението в целия Парламент.

На учредителните заседания на комисиите, които се провеждат след първата пленарна сесия, членовете на комисиите избират председател и заместник-председатели за срок от две години и половина.

Ръководителите на страните в ЕС, които заседават в Европейския съвет, предлагат кандидат за председател на Европейската комисия. След това кандидатът трябва да получи подкрепата на мнозинството от депутатите в Парламента.

Европейският парламент подкрепя принципа на водещите кандидати, според който европейските политически партии обявяват своите кандидати за председател на Европейската комисия преди изборите.

Избирането на председател на Европейската комисия е една от първите задачи на новия Парламент.

Предложеният кандидат от държавните ръководители в Европейския съвет е поканен да направи изявление пред депутатите и да участва в пленарен дебат с тях. След това депутатите провеждат тайно гласуване.

За да има одобрението на Парламента, кандидатът трябва да получи подкрепата на поне половината депутати плюс един. Ако кандидатът не получи нужното мнозинство, Европейският съвет трябва да предложи нов кандидат.

След избирането си председателят на Европейската комисия подбира кандидати за комисари въз основа на номинации, направени от всяка страна от ЕС. Кандидатите за комисари получават ресор, за който ще отговарят. От всяка страна има по един комисар.

Европейският парламент кани посочените за комисари на публични изслушвания, за да определи дали те са подходящи за съответните постове. Преди всяко изслушване парламентарната комисия по правни въпроси преглежда декларацията за интереси на кандидата.

Изслушванията се организират от парламентарните комисии в съответната област и се излъчват на живо. Кандидатите отговарят на писмени въпроси преди заседанието, правят кратко изложение в началото на изслушването и след това отговарят на устно зададени въпроси от депутатите.

След заседанието председателите на съответните комисии и представителите на политическите групи в тях се събират, за да направят оценка на представянето на кандидата. Ако не са напълно доволни, те могат да зададат още писмени въпроси към кандидата или да го поканят на още едно изслушване.

След това те подготвят писмо, оценяващо кандидата, което се разглежда от председателите на комисии, а след това – от председателя на Парламента и лидерите на политическите групи.

Кандидатите, които не получат положителна оценка, могат да се оттеглят и да бъдат заменени от други, които също следва да бъдат подбрани от председателя на Комисията по предложение на съответните страни. Новите кандидати също преминават през изслушване в Парламента.

Председателят на Парламента и лидерите на политически групи анализират процеса и по препоръка на председателите на комисии могат да решат да сложат край на изслушванията.

След приключването на изслушванията Парламентът провежда пленарен дебат, на който председателят на Европейската комисия представя целия екип от кандидати за комисари и политическите приоритети.

Парламентът гласува дали да даде или не съгласието си за назначаването на Комисията като цяло. Решението се взема с мнозинство от подадените гласове.

Данните за контакт на депутатите могат да бъдат открити на страниците на депутатите на уебсайта на Парламента. Търсете отделни депутати по име, по страна, по политическа група или по парламентарна комисия. Страниците на депутатите съдържат техните имейл адреси и профили в социалните мрежи.

Европейският парламент е поел ангажимент да работи при пълна прозрачност.

Всички пленарни сесии и повечето заседания на комисии се излъчват на живо, а видеозаписи на минали заседания могат да бъдат намерени на страницата на Мултимедийния център на Парламента.

Страницата на пленарните заседания предоставя информация за дневния ред, приетите текстове и резултати от електронните гласувания. Страницата на парламентарните комисии предоставя достъп към документи от заседанията и досиета, свързани с работата на комисиите.

Парламентът използва и други канали, за да информира за работата си и общува с европейците. Тези канали включват бюра за връзка в отделните страни, информационни материали на уебсайта и профили в социалните мрежи.

Бюрата за връзка са разположени в столиците на всяка от страните членки, а в най-големите страни има и регионални бюра. Освен това се откриват все повече посетителски центрове на Парламента в отделните страни, които показват прякото въздействие на ЕС върху ежедневието на хората.

Разделът с новини на уебсайта съдържа прессъобщения и други материали за медии, а разделът с теми обяснява работата на Парламента по конкретни досиета и по-широки въпроси.

Европейският парламент поддържа профили в редица социални мрежи, сред които Facebook, Instagram, X, YouTube, LinkedIn и TikTok.

Можете да следите и работата на отделни депутати в Европейския парламент – вижте по-горе въпроса как можете да се свържете с тях.